32 години от смъртта на Надежда Симеонова Винарова

Надя Винарова е първата българска примабалерина. Родена е в Русе на 19 декември 1903 г. От малка започва да свири на пиано, прави и собствени композиционни опити. През 1916 г. заминава с майка си за Виена и учи при прочутия клавирен педагог Йосиф Хофман. Свири по 10 часа на ден и за да се раздвижи се записва в балетната школа на проф. Годевски. Балетът толкова много ѝ харесва, че без знанието на родителите си тя се отказва от пианото и решава да стане балерина. През 1924 г. е публичният й дебют във Виена и пожънва голям успех. Това е повод известният импресарио Адолфи да я ангажира за гастроли във Варшава, Берлин и Лондон. През 1925 г. по време на лятната си ваканция Н. Винарова изнася редица балетни концерти из страната – Варна, В. Търново, Русе, Г. Оряховица и др. Успехът и любовта на публиката я карат да напусне европейската си кариера и през 1927 г. се включва в новосъздадената балетна трупа към Софийската опера. Нейното присъствие на балетния небосклон инспирира много нови и новаторски постановки – „Змей и Яна“ от Христо Манолов в хореографията на Анастас Петров, „Жар птица“ от Стравински в хореографията на Лидия Вълкова, Царица Тамара в едноименния балет от Балакирев и в хореографията на Анастас Петров, „Шопениана“, „Циганска любов“, „Половецки танци“... и още мн. др. През 1957 г. Надя Винарова се прощава със сцената и се пенсионира. Умира в София на 15 август 1991 г.