От средата на ХІХ в. Русчук става административен център на Дунавския вилает. За нарастващия брой деца в новозаселените крайни квартали Мечка и Войводова трябва да се отворят нови училища. Русенци винаги са влагали любов и вяра в просветното дело, дарявали са средства за просперитета му. Един от родолюбците, за когото просветата на малките българчета е цел, е Ангел Хаджиоглу. Той е роден през 1788 година в Русе, излязъл от България без образование, без пари, в търсене на по-добро бъдеще и свобода да реализира себе си. Напускайки своето родно място Ангел Хаджиоглу живее известно време в Букурещ, а после се установява в Москва, където прекарва по-голяма част от живота си.
През 1856 г. богатият търговец Ангел Хаджиоглу прави своето духовно завещание, като задължава изпълнителите да внесат на името на управителите на град Русчук 20 хиляди сребърни рубли за българско училище в Русчук. Русенската църковно – народна община ежегодно ползва лихвите от тях. За получаването им посредничи Императорското генерално консулство на Русия в Букурещ, а по-късно – Руският императорски генерален консул в Русе. Освен за обществена полза в родния си град, Ангел Хаджиоглу завещава различни по обем суми на гръцки манастир в Москва, на църквата при Ваганското гробище в Москва, на отделни лица в Русия и др.
Името на Ангел Хаджиоглу фигурира в „Златната книга на дарителите на народната просвета”, издадена през 1907 г. в Пловдив.
