Нуждата да се поддържа подвижния състав, обслужващ линията Русе – Варна, наложила изграждането на железопътна работилница и депо („Тракцията“). Работилницата и депото са построени извън чертите на града в близост до жп линията и обхващат площ от 1000 м2. Те представлявали едно каменно здание с четири отделения, отделно магазия и канцеларии за чиновниците. В началото към работилницата има и училище, където се учат децата на специалистите и майсторите. През 1923 г. са достроени бронзолеярна и чугунолеярна. През 1928 г. е построено ново депо, а през 1931-а се разширява работилницата, което позволява едновременно да се ремонтират до 10 локомотива.
В първите години ръководният състав и част от работниците са чужденци – англичани, французи, германци. Предполага се, че първият началник е Харовер, а след него дълги години поста заема французинът инж. Дюшампел с помощници инж. Бранков и инж. Върбанов. Първият български машинист е Иван Цанев Собаджиев.
След 1944 г. на мястото на железопътната тракция израства Държавната железопътна работилница. От 1950 г. работилницата е преименувана на Локомотивно-вагонен завод „Васил Коларов“.
На 14 дек. 1999 г. министърът на транспорта е упълномощен от Агенцията за приватизация да сключи сделка за продажба на Локомотивно-вагонен завод – Русе, обособена част от Национална компания „Български държавни железници“ – София.
