107 години от смъртта на Луи-Емил Айер

Луи Айер е роден в град Бе, кантон Во (Швейцария), но „дарява” сърцето си на България. Учител и общественик, той е един от основоположниците на спортното движение в България. Въвежда спортовете лека атлетика, вдигане на тежести, борба, бокс. През 1893 г. министърът на просветата Георги Живков кани Луи Айер заедно с още 9 швейцарски педагози в България, за да поставят основите на спортното образование в страната. В Русе Л. Айер идва през 1909 г. Назначен е за учител в Държавна мъжка гимназия „Княз Борис”. Ръководи техническата комисия при гимнастическия съюз „Юнак“. При избухването на Балканската война , в деня на обявяването на мобилизацията, Л. Айер сформира в Русе т. нар. Юнашки легион и се включва като доброволец в българската войска . По време на Междусъюзническата война той е командир на 1-ва рота на 12-а Лозенградска дружина от Македоно-одринското опълчение, сформирана в Бургас. С нея влиза в сраженията на Македонския фронт при Султан тепе и Драм теке. За проявения героизъм в боя е произведен в български офицерски чин подпоручик и награден с кръст „За храброст“. При включването на България в Първата световна война Л. Айер отново доброволно се включва в армията. Първоначално е зачислен към обоза, срещу което протестира, и е преназначен като офицер в 33-ти пехотен свищовски полк. Л. Айер загива на 2 септември 1916 г. при отбраната на град Дойран. Погребан е в село Чаушли, днес в Северна Македония.